Постинг
17.12.2018 12:09 -
Разбиране - малкото име на Просветлението
Що за чудо е т.нар. Просветление и как се постига то? Може ли да бъде описано едно подобно преживяване или не може? Еднократен или многократен е актът на Просветление?
Да започнем отговора на въпросите с това, че Просветление не е нещо толкова необичайно. То не е нещо предназначено за висши същества, а е за нас хората. Не е нещо толкова далечно и недостижимо... Един човек никога не се намира в единия край на пътя, а Просветлението в другия. Един човек никога не е напълно непросветлен, а също и непросветен, и след това изведнъж да стане просветен, въпреки че подобни случаи също са известни.
Просветлението, подобно на просвещението е дълъг и бих казал закономерен процес, като рискувам да разочаровам всички, които гледат на него като на някакво чудо. Ние всички, в нашето индивидуално развитие сме достигнали до някаква степен на осъзнатост и просветленост. Както сме достигнали и до някаква степен на просветеност, разбира се. Голяма част от пътя към голямото Просветление ние реално сме изминали или продължаваме да изминаваме, следвайки не нещо друго, а законите на нормалния човешки живот. Като се учим, ограмотяваме се, изучаваме едно или друго, опознаваме светът на другите хора, следваме и споделяме общочовешките правила и ценности и т.н.
В основата на идеята за просветлението стои идеята за разбирането и осъзнатостта. Просветлението не е нищо друго освен разбиране. Разбиране в една по-висша форма, надскочила границите на обикновеното човешко съзнание, на обикновено човешко възприемане на действителността. Но така или иначе разбирането е това, което стои в основата към достигането до просветление. Разбиране свързано с това, което ни заобикаля, с причино-следствените връзки, с фактите.
Може да кажем че разбирането е малкото име на просветлението. Има ли разбиране, може да дойде и голямото Просветление.
Да започнем отговора на въпросите с това, че Просветление не е нещо толкова необичайно. То не е нещо предназначено за висши същества, а е за нас хората. Не е нещо толкова далечно и недостижимо... Един човек никога не се намира в единия край на пътя, а Просветлението в другия. Един човек никога не е напълно непросветлен, а също и непросветен, и след това изведнъж да стане просветен, въпреки че подобни случаи също са известни.
Просветлението, подобно на просвещението е дълъг и бих казал закономерен процес, като рискувам да разочаровам всички, които гледат на него като на някакво чудо. Ние всички, в нашето индивидуално развитие сме достигнали до някаква степен на осъзнатост и просветленост. Както сме достигнали и до някаква степен на просветеност, разбира се. Голяма част от пътя към голямото Просветление ние реално сме изминали или продължаваме да изминаваме, следвайки не нещо друго, а законите на нормалния човешки живот. Като се учим, ограмотяваме се, изучаваме едно или друго, опознаваме светът на другите хора, следваме и споделяме общочовешките правила и ценности и т.н.
В основата на идеята за просветлението стои идеята за разбирането и осъзнатостта. Просветлението не е нищо друго освен разбиране. Разбиране в една по-висша форма, надскочила границите на обикновеното човешко съзнание, на обикновено човешко възприемане на действителността. Но така или иначе разбирането е това, което стои в основата към достигането до просветление. Разбиране свързано с това, което ни заобикаля, с причино-следствените връзки, с фактите.
Може да кажем че разбирането е малкото име на просветлението. Има ли разбиране, може да дойде и голямото Просветление.
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Святият Дух говори
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Святият Дух говори
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Няма коментари
Търсене