Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2013 12:47 - Техниката за изписване на стенописите в храм "Св. Богородица Петричка" - НПК "Асенова крепост"
Автор: ivailomirchev Категория: Изкуство   
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове:
0



imageimage
 В периода XII-XIV в. византийската живопис преживява последния си краткотраен, но ярък разцвет, наречен „Палеологов ренасанс". Този разцвет бил свързан с разпространението на хуманистичните тенденции във византийската култура от онова време. Той е характерен със стремежа на художниците да излязат от рамките на установените канони на църковното изкуство, да се насочат към изобразяване не на отвлечения, а на живия човек с неговите страсти, радости и скърби.

Забележителни паметници от това време са мозайките и фреските в манастира Хора (сега джамията Кахрие-Джами) в Константинопол (XIV в.).

Стенописите в храм "Св. Богородица Петричка" са дело най-вероятно на византийски зографи. Техниката на изпълнението им се нарича "мокро фреско" ("буоно фреско" или "ал фреско"). В тази техника, характерна за периода, се използват устойчиви калциеви (варови) пигменти, които, разпръснати във вода, се нанасят върху прясно поставена хоросанова мазилка. Те се поглъщат от мократа стена, превръщайки се в интегрална част от нейната повърхност. Това е запазило част от стенописите в крепостната църква въпреки седемвековните капризи на времето и посегателства.

Мокрото фреско изисква сложна подготовка на грунда, състоящ се от няколко последователно нанесени поддържащи слоя ("грапав", "кафяв", "пясъчен", "аренато" и накрая - живописен - "интонако"). Живописта се нанася на отделни сектори върху предварително наложената схема-рисунка с изрязване на очертанията върху грунда с твърд предмет (обикновено с шило), толкова големи, колкото художникът може да изпълни наведнъж. Парче картон, на което предварително има нарисувана готовата част от стенописа се полага върху основата и по самите очертания се пробиват малки дупчици. След това отгоре се посипва фин въглен стрит на прах. Духа се отгоре през малките дупчици и въглена влиза отбелязвайки се на стената. След това получените очертания се минават с шилото и се започва работа. Зографът нямал право на грешка, поради спецификата на тази техника. Ако нещо било обърквано, то се свалял целия слой и се започвало наново. Неслучайно това се счита за една от най-сложните техники.


"Медальони", отделящи първи и втори регистър
стенописи на западната стена на наоса
Съхненето на мазликата е между 4-6 часа, следователно в този интервал трябва да се нарисува стената. Техниката се изпълнява “на парче” и по слеве. При всички техники “на парче” последният слой се нанася от горе на долу, защото ако започнем в обратна посока, горните слоеве ще се стичат върху долните. Мазилката се нанася по контурите на рисунката.

Частта от мазилката, останала ненарисувана, се изрязва и се полага (на два етапа, веднъж - през нощта и втори път - сутринта) непосредствено преди следващото изпълнение. При интериорни условия мокрото фреско е една от най-устойчивите живописни техники. Цветовете са с бляскава повърхност, с течение на времето придобиват матово излъчване.

Мокрото фреско не е подходящо за външни стени, тъй като живописният слой се изнася от замърсените въздушни частици.

Боите се изработват от естествени пигменти направени от минерали, земни оксиди и глини смесени с вода. При фреско техниката стенописта се превръща по-скоро в част от ново формираната стена/камък, отколкото в слой върху повърхността. Това прави фреското единствения чисто органичен или „зелен” метод на рисуване – не се използват никакви разтворители, лепила или направени от човека материали. Той е също така и най-трайния метод за рисуване, при който творбите не избеляват, не се обелват и т.н. Остарелият наронен вид на фреските е резултат от нарушаването на целостта на стената, не на картината.

Стенописите са разработени първоначално само с един цвят, което е характерно за "Палеологовия ренесанс". Това е зеления цвят. От този избор зависи и цветността на изображението. В последствие с други цветове са се разработвали сенките и се е правил полутон. След което със силно разредени пигменти се е оцветявало и се получавало оптично смесване на светлината.


Източници:

- Енциклопедия на изобразителните изкуства (БАН)
- "Фрескова и варно-казеинова техника" - (“Технология на изящните изкуства”) - К. Цонев
- "Религиозното изкуство по българските земи в периода 11-20 век"
Автори: Надя Петрова, Виржиния Пенчева-Стоянова, Гриша Кубратов,
Зорница Станева, Миглена Молхова
Съветници: Красен Бербенков, Галина Генчева, Елена Хараламбиева
- "Православна литургика" - проф Благой Чигфянов (Издател: УИ "Св. Климент Охридски")
- "Същност, форма и символика на православното богослужение", прот. Х. Димитров ГДА, 1959/60.
- "Литургика", архим. Авксентий (В. Търново, 2005)



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivailomirchev
Категория: Туризъм
Прочетен: 12102
Постинги: 22
Коментари: 10
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031