Този преход като цяло си беше замислен като "хард" изпълнение. Около 35 километра ни очакваха, но това не ни плашеше. Вече се бяхме нагледали на какво ли не. Бяхме сигурни, че последните часове от него ще ги минем на челник, така че очакванията ни за комфортна разходка бяха нулеви.

Точно в 07:40 групата, която виждате на снимката тръгнахме по маршрута. Взехме решение където може да се цепи напряко да се цепи, заради малкото време, с което разполагахме за ходене. До "Високата пещ" минахме по шосето, от там нагоре с няколко малки почивки за по 2-3 минути бяхме на "Гонда вода" по пътеката през дерето. Там хапнахме съвсем скромно и потеглихме към подножието на връх "Безово", от където започваше т. нар. "Самолетна пътека". Този път обаче вместо да минем през хижата поехме през пътеката от "Гонда вода" за върха, като по този начим спестихме значително време и разстояние. Отново малка порция снимки и отдих в началото на "Самолетната пътека" и поехме към "Анкина скала".

За този маршрут съм писал в друг пост, когато лятото с шепа ентусиасти направихме отново 30 км в адската жега, губихме се, бяхме нападани от диви пчели и купища изпълнения. Нищо особено не се случи и в последващите точки на прехода - "Анкина скала" (или "Анкин гроб"), връх "Червената скала" (1500 м. нв). От там поехме по черен горски път за хижа "Марциганица", но се объркахме (за добро) и вместо на разклона до пещерата "Иванова дупка" излязохме по средата на отсечката Добростан - Марциганица". Вече бе 14:30 а темпото ни бе убийствено добро. Имахме идея (понеже започна да ръми и стана мъгливо) да идем до старта за парапланеризъм и да запалим огън за да обядваме в къщичката горе (където съм спал над 20 пъти). Едно го мислихме, ама друго стана, защото въпреки че отново пресякохме пътеката от параклиса "Св. Илия" направо през старите овчарници, за да излезем на черния път за старта, пак стана 15:00 и имахме само два часа до тъмно. Прималели от глад, мокри от дъжда, който вече се сипеше над нас се скрихме под няколко големи бора, където запалихме огън за да сложим по един залък и да се поизсушим.

Мракът ни настигна след "Ловната хижа", което беше безкрайно добро постижение. Вече бяхме мокри до кости и решихме вместо през манастира "Св. Петка" да минем през пътеката от "Пъдарска колиба" за т. нар. "Петолъчка" - кръстопът, където се събираха пет пътеки - за Асеновград, за Добростан, за "Корудере", за "Св. Илия" (Гръцкия) и за "Св. Петка". (Извинявам се за многото топоними, но просто го правя с цел да съм максимално ясен :) Тук си направихме последната за вечерта обща снимка, понеже валеше като из ведро и забързахме крачка за да се приберем. За слизане избрах пътеката, която слиза през криволиците на дерето и излиза на един кът за отдих с пейки и маса, за да започне равно да се движи над вилите на "Параколово". От там до Асеновград го взехме много бързо, понеже вече напирахме да се приберем, а и бяхме направо подгизнали.


В 19:40 си бяхме в Асеновград приятно изморени и щастливи, че подобрихме предния рекорд от 34 километра, който навъртяхме миналата година на прехода от "Пашалийца" до "Преспа" и сега заковахме GPS -те на 37 км.