Калугеровският манастир "Свети Никола" е манастир в Пазарджишката духовна околия на Пловдивска епархия на Българска православна църква.

Намира на около 2 км. от пазарджишкото село Калугерово, Община Лесичово в южните ридове на Средна гора по поречието на р.Тополница непосредствено преди да излезе от Средна гора и да навлезе в тракийското поле. Манастирът е действащ с един монах, храмовият празник е на 6 декември.

Първите сведения за манастира "Свети Никола" са запазени сведения още от началото на ХІІІ век. На 2 км от манастира под крепостта "Змейовец", където бил метохът на обителта, манастирските ратаи създали село, наречено Калугерово. 

Важното  стратегическо положение на населеното място при изхода на Тополнишкия пролом привлякло в него и други заселници - пазители на прохода и пътищата, войници. Днес на мястото на крепостта "Змейовец" личат основите на зидове, а на самото място има поставен голям метален кръст, който се вижда отдалеч.



На 20 юли 1419 г. /Илинден/ пълководецът на Муса Кеседжия - Яя паша, опустошил Калугерово и запалил обителта. Потекъл страшният робски керван през пепелищата на Калугерово. 

Но като феникс от пепелта на мястото на църквата, строена в края на ХІІ и началото на ХІІІ век, изникнала нова църква в двора на обновения още в ХV век в по-малки размери манастир. Възстановено било и Калугерово.

Около Кримската война в Пазарджишко и Пловдивско се развило хайдутството. Песни се пеели за народния закрилник, калугеровеца Бейко войвода. 

Така заварва обителта в драматично напрегнатото време на 70-те години на 19 век националреволюционерът Захарий Стоянов. Манастирът "Свети Никола" - пише той в своите "Записки по българските въстания" - беше здание на два ката с около 50-70 стаи..." По време на робството манастирът "Свети Никола" постепенно се превръща в убежище на родолюбивите българи от Пазарджишкия край. 



Тук през юли 1871 г. идва Васил Левски по време на втората си обиколка из Южна България. Той влиза във връзка с калугеровците Никола и Иван Ръжанкови, с йеремонах Кирил Слепов от Сопот, който от 1874 г. става игумен на манастира, както и с Теофил Бейков - учител в създаденото още през 1818 г. килийно манастирско училище. Под ръководството на Апостола се полагат основите на Калугеровския таен революционен комитет с председател Теофил Бейков.

Но манастирът ще остане записан със златни букви в политическата история на България преди всичко с дейността на Георги Бенковски и подготовката на Априлското въстание. Той идва в Калугерово на 11 февруари 1876 г. 

В манастира представители от околните села полагат клетва пред кръста на отец Кирил и револвера на Бенковски. Този революционен акт е естествено въведение към историческото събрание на Оборище, към величавата Априлска епопея.



Голямата нова църква доминанта в обновения архитектурен манастирски комплекс носи посвещение на Свети Никола Мирликийски, патрон на много пъти изгаряната през вековете стара българска обител, в която са се преписвали древни църковни и светски книги, съхранявали са се ценни икони, стенописи и култова утвар.
Църквата е висока, еднокорабна, едноабсидна базилика с кула-камбанария над входния западен портал. Основният й камък е положен през 1898 г. Според каменния надпис църквата е била завършена окончателно през 1906 г., но сравнително добре запазените икони говорят, че е функционирала още от 1899 г.   В околностите на манастира има много красиви места, подходящи за разходка и пикник.