Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01 10:09 - Зимно изкачване на връх "Картола" 1782 м (Родопи)
Автор: ivailomirchev Категория: Туризъм   
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
2



 

Снегът си бе навалял стабилно и предлагаше изкушение, на което трудно се устояваше. От Бачково нагоре мъглата, която трайно се бе настанила в Асеновград започна да се вдига и подозирахме, че горе ни очаква страхотно време и прекрасни гледки.

Минахме през Лъки и решихме, че ако успеем да издрапаме до началото на разклона за Хайдушки поляни, може да става каквото ще от там нататък. Снегът бе почистван, но над почистването имаше поне два нови снеговалежа. За наше щастие, след табелата "Област Пловдив" имаше снегорини, които действаха яко и пътя бе почистен перфектно. Успяхме да достигнем до ски писта "Картола", където рактрака работеше на пълни обороти, за да подготви добри условия за любителите на зимните спортове и забавления.

За да не прецакваме утъпкания сняг, решихме да поемем по черния път (условно казано) за хижа "Момчил юнак" и от там да караме право нагоре към параклиса. който е на върха. Започнахме да газим сняг до коляно, че и повече за да пробиваме пъртина. Преди няколко дни ударно е бил разчистен пътя до хотел "Родона" на Хайдушки поляни, за да се занесат спешно лекарства на бедстващ човек там, та горе-долу сняг до коляно бе поносимо.



От мястото, от което решихме да поемем нагоре стана интересно. Някъде се вървеше добре, но на места затъвахме до кръста. Много сняг, много чудо. Мястото е голо и има доста сериозни навявания, в които едва се преминава. 

Гледките обаче ни накараха да ахнем. Вярно, не бяха като тези, които видяхме преди три години, когато от хижа Преспа ходихме до връх Свобода, които за себе си считам за най-грандиозното нещо, което съм виждал в природата през живота си, но бяха нещо наистина специално. Т. нар. "Родопско море" (облаците, паднали в ниското) бе почти навсякъде под нас и правеше гледката божествена.

Достигайки параклиса починахме, пихме малко чай да се стоплим, защото уж хубаво време, но вятъра горе си режеше и потеглихме надолу. Придвижвахме се като мравки, но в това време нямаше как иначе. Вярно, по-лесно се вървеше по направената вече пъртина, но и снимките и взирането в прекрасните панорами караха времето да тече неусетно.

За 4 км ни трябваха 3.30 ч. Денивелацията е около 100 м. Гледките заснехме, но моментите запазихме дълбоко в сърцата си, за да направят любовта и желанието да се връщаме пак и пак на това място все по-силни.



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivailomirchev
Категория: Туризъм
Прочетен: 8642
Постинги: 22
Коментари: 10
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31