Постинг
21.05.2018 18:56 -
Доктори или хора?
- (Лекар към студенти) Това тук е една АПАНДЕКТОМИЯ...
- ("апандектомията")Това тук не е апандектомия, това е МАРИНЕЛА!
- (Лекаря към "апандектомията") Покажете си корема!
- (Притежателката на въпросния корем") ДОБЪР ДЕН и на вас!
- (Лекарят по телефона) Изпращам ви един БЪБРЕК!
- (дъщерята на "бъбрека") Този БЪБРЕК си има тяло и душа!!!
Тези мили спомени ми разказа вчера моята приятелка Маринела, докато си говорехме за масовата култура на българските лекари. Щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. Не само на мен ми се струва, че лекарите в България, които се държат ЧОВЕШКИ с пациентите си, са трудно забележимо малцинство. Не ме разбирайте погрешно, аз дълбоко уважавам тази професия и знам, че в България често е недооценена, че лекарите са принудени да работят в лоши условия много часове, че работата им е сериозна и отговорна, но това НЕ Е извинение. И не, парите не са проблемът. Културата е проблемът. Мога да дам пример за ужасно поведение към умиращ пациент и неговите близки в Токуда...при 3 000 лв. такса. Преживях го лично.
Всеки професионалист е длъжен да върши работата си добре. Ако работите с машини, трява да спазвате правилата за работа с машините, ако работите с хора, сте длъжни да се отнасяте правилно с тях, не е ли така? Не просто да знаете къде да бръкнете, но и да не забравяте, че пред вас стои уплашено човешко същество.
Този проблем се вижда най-добре в болниците защото там пациентът почти няма право на избор и лекарите са "вездесъщи". Мисля, че е крайно време уважаемите доктори да научат, че когато хората попаднат при тях, те често са объркани, уплашени и рядко са добре информирани. Те не се нуждаят просто от предписване на лечение или операция; вие забравяте, че те имат НЕ ПО-МАЛКА нужда от обяснение. То не отнема повече от минута-две. Тези минутки не само са безценни за пациента, но и са част от работата на лекаря.
За моите 34 години не ми се е случвало да попадна в болница и докторът да седне за минутка да ми обясни какъв е проблемът в тялото ми и как бихме могли да го разрешим. Не, те влизат на визитация, разговарят ПОМЕЖДУ си на докторски език и си излизат, сякаш става въпрос за повреда в автомобил. Често дори няма да разберете дали говорят за вас или за съседа по легло. Защото и двамата може да сте Метаболитен синдром или пък Холецистектомия.
Никога няма да забравя първото ми влизане в болница като недобре информиран пациент преди 12 години. Влязох притеснена и разтреперана след което ми казаха да се кача на ужасяващия гинекологичен стол. Започнаха да се изреждат да ме пребъркват, безмълвно, с неразгадаемо изражение. Малко по-късно разходиха ултразвука по покрема ми и ме изпратиха в стая, пълна с хлебарки, без да ми кажат и дума. Стените в банята оживяваха, при светването на лампата.
Цяла нощ гледах как бързоногите насекоми топуркат около светлата ивица под вратата и се биех по главата, че не съм чела нищо за бременността и различните усложнения, които могат да настъпят, тъй като не я планирах. Няма да забравя и надменната изрусена докторица с къса, впита престилка, прозираща прашките й и младите стажантчета, които вървяха като верни кученца след нея. И как те се подхилваха под мустак когато тя обяви, че трябва да видят какво ще покаже ПИКНЯТА на другата Патологична бременност в стаята.
След 8 дни инжекции и автомонтьорски визитации, напуснах по собствено желание. Слава Богу, успях да износя детето.
Оттогава се налага да "уча за доктор" всеки път като ми се налага да влизам в болница. Последният път беше преди десетина дни. Наложи се АЗ да обясня на другият Метаболитен синдром аджеба за какъв проблем става дума и как може да се разреши. Освен това успях да разясня на две Диабетки защо онази прословута "Пирамида на храненето" ги разболява още повече и какво представлява правилната нисковъглехидратна диета. Накрая разказах на една Тиреотоксикоза какъв е проблемът с щитовнидната й жлеза и как ще й помогнат изписаните лекарства. Щото докторите са твърде заети.
Спирам дотук, защото не искам да прекалявам. Искам като заключение да кажа само едно нещо. Някои лекари са учили за Лекари. Но не са учили за Хора.
Поздравявам специално всички български лекари, които не отговарят на горното описание и особено д-р Недялка Влахова, на първо място прекрасен Човек, шеф на Спешното отделение в Ямбол и общопрактикуващ Лекар. Поклон на нея и на всички други Хора като нея! Знам, че ви има! Този текст не се отнася за вас. А за масовата култура на българските лекари. Дано повече станат като вас!
- ("апандектомията")Това тук не е апандектомия, това е МАРИНЕЛА!
- (Лекаря към "апандектомията") Покажете си корема!
- (Притежателката на въпросния корем") ДОБЪР ДЕН и на вас!
- (Лекарят по телефона) Изпращам ви един БЪБРЕК!
- (дъщерята на "бъбрека") Този БЪБРЕК си има тяло и душа!!!
Тези мили спомени ми разказа вчера моята приятелка Маринела, докато си говорехме за масовата култура на българските лекари. Щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. Не само на мен ми се струва, че лекарите в България, които се държат ЧОВЕШКИ с пациентите си, са трудно забележимо малцинство. Не ме разбирайте погрешно, аз дълбоко уважавам тази професия и знам, че в България често е недооценена, че лекарите са принудени да работят в лоши условия много часове, че работата им е сериозна и отговорна, но това НЕ Е извинение. И не, парите не са проблемът. Културата е проблемът. Мога да дам пример за ужасно поведение към умиращ пациент и неговите близки в Токуда...при 3 000 лв. такса. Преживях го лично.
Всеки професионалист е длъжен да върши работата си добре. Ако работите с машини, трява да спазвате правилата за работа с машините, ако работите с хора, сте длъжни да се отнасяте правилно с тях, не е ли така? Не просто да знаете къде да бръкнете, но и да не забравяте, че пред вас стои уплашено човешко същество.
Този проблем се вижда най-добре в болниците защото там пациентът почти няма право на избор и лекарите са "вездесъщи". Мисля, че е крайно време уважаемите доктори да научат, че когато хората попаднат при тях, те често са объркани, уплашени и рядко са добре информирани. Те не се нуждаят просто от предписване на лечение или операция; вие забравяте, че те имат НЕ ПО-МАЛКА нужда от обяснение. То не отнема повече от минута-две. Тези минутки не само са безценни за пациента, но и са част от работата на лекаря.
За моите 34 години не ми се е случвало да попадна в болница и докторът да седне за минутка да ми обясни какъв е проблемът в тялото ми и как бихме могли да го разрешим. Не, те влизат на визитация, разговарят ПОМЕЖДУ си на докторски език и си излизат, сякаш става въпрос за повреда в автомобил. Често дори няма да разберете дали говорят за вас или за съседа по легло. Защото и двамата може да сте Метаболитен синдром или пък Холецистектомия.
Никога няма да забравя първото ми влизане в болница като недобре информиран пациент преди 12 години. Влязох притеснена и разтреперана след което ми казаха да се кача на ужасяващия гинекологичен стол. Започнаха да се изреждат да ме пребъркват, безмълвно, с неразгадаемо изражение. Малко по-късно разходиха ултразвука по покрема ми и ме изпратиха в стая, пълна с хлебарки, без да ми кажат и дума. Стените в банята оживяваха, при светването на лампата.
Цяла нощ гледах как бързоногите насекоми топуркат около светлата ивица под вратата и се биех по главата, че не съм чела нищо за бременността и различните усложнения, които могат да настъпят, тъй като не я планирах. Няма да забравя и надменната изрусена докторица с къса, впита престилка, прозираща прашките й и младите стажантчета, които вървяха като верни кученца след нея. И как те се подхилваха под мустак когато тя обяви, че трябва да видят какво ще покаже ПИКНЯТА на другата Патологична бременност в стаята.
След 8 дни инжекции и автомонтьорски визитации, напуснах по собствено желание. Слава Богу, успях да износя детето.
Оттогава се налага да "уча за доктор" всеки път като ми се налага да влизам в болница. Последният път беше преди десетина дни. Наложи се АЗ да обясня на другият Метаболитен синдром аджеба за какъв проблем става дума и как може да се разреши. Освен това успях да разясня на две Диабетки защо онази прословута "Пирамида на храненето" ги разболява още повече и какво представлява правилната нисковъглехидратна диета. Накрая разказах на една Тиреотоксикоза какъв е проблемът с щитовнидната й жлеза и как ще й помогнат изписаните лекарства. Щото докторите са твърде заети.
Спирам дотук, защото не искам да прекалявам. Искам като заключение да кажа само едно нещо. Някои лекари са учили за Лекари. Но не са учили за Хора.
Поздравявам специално всички български лекари, които не отговарят на горното описание и особено д-р Недялка Влахова, на първо място прекрасен Човек, шеф на Спешното отделение в Ямбол и общопрактикуващ Лекар. Поклон на нея и на всички други Хора като нея! Знам, че ви има! Този текст не се отнася за вас. А за масовата култура на българските лекари. Дано повече станат като вас!
Всяка история има право да бъде разказан...
Мърморана...разсъждения с основание или ...
Испанските медици: Общественото здравеоп...
Мърморана...разсъждения с основание или ...
Испанските медици: Общественото здравеоп...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари